След началото на поредната си война срещу Рим, царят на Понт – Митридат VI

След началото на следващата си война срещу Рим, царят на Понт – Митридат VI (упр. 117 година прочие Хр. – 63 година прочие Хр.) доста скоро се озовал в незавидно състояние: силите и средствата на неговата страна били мощно разнебитени по време на предходните конфликти с римляните и с техните съдружници в региона. Първите походи в новата война не дали решителен резултат и царят минал от настъпление към отбрана. След провалянето на армията му напролет на 71 година прочие Хр. при град Кабир, се наложило той да бяга и да потърси леговище при своя шурей цар Тигран II – владетеля на Велика Армения, който бил на върха на своята мощност.

Митридат и преди този момент неведнъж увещавал арменския цар да му помогне в борбата срещу Рим – като вярно му посочвал, че щом самият той, Митридат, бъде надвит, римляните ще се заемат и с Армения. Но Тигран оставал безпристрастен до последния миг. Той бил добре осведомен с политическата конструкция на Римската република и се надявал да договаря със Сената за разделяне на сферите на въздействие. Тогава римският проконсул на Азия – Луций Лукул, не би посмял да нападне владенията му.

Поради тази причина Тигран не участвал в походите на Митридат към Анатолия (дн. Анадола) – и когато тъстът му се озовал при него, той всъщност го заточил в изгнание, където не можел да се свърже със своите хора и дори със самия Тигран. Вероятно такова неучтиво отношение било породено от желанието да се предотврати утежняване на връзките с Рим – само че, въпреки всичко, когато римският дипломат Апий Клодий от името на Лукул в ултимативна форма изискал да му бъде предаден Митридат, получил отвод. Тигран бил убеден, че Лукул няма да стартира война без причина и без разрешението на римския Сенат. Затова арменският цар правел всичко допустимо да не дава мотив на легионите да нахлуят в земите му.

След потушаването на две огромни въстания Тигран разпуснал главната част от армията си, оставяйки при себе си единствено армията и редовните елементи, и се завърнал в Тигранакерт (днешният град Силван, близо до Диарбекир) – новата столица на Велика Армения, която олицетворявала мощта и славата на неговата страна. Именно тук го застигнала новината , че Лукул с армията си е минал границата и вече се трансферира през река Ефрат. Това било в края на март – началото на април 69 година прочие Хр.

Отначало царят даже не повярвал: дейностите на римляните били за него извънредно изненадващи. Може би, в случай че Тигран общувал повече с тъста си Митридат, щял да знае, че политическата обстановка в Рим се трансформира бързо – а самият проконсул Луций въобще не е от онези хора, които работят единствено по заповед от горната страна.

Луций Лициний Лукул почнал войната без никакво позволение от Сената и решил да нанесе удар право в сърцето на арменската държава – нейната нова столица. Проконсулът разкрил военните дейности под претекст да продължи войната с Митридат – само че същинските аргументи били безграничните му упоритости и алчност. С три легиона и значителен брой спомагателни войски той преминал границата, прекосил Ефрат и сега напредвал към Тигранакерт. Само месец по-късно римляните обсадили града.  Цар Тигран ІІ тръгнал да събира войски по цялата страна.

В продължение на четири месеца и половина столицата се отбранявала сполучливо. През това време Тигран не само събрал 80 хиляди бойци, но и освободил тъста си Митридат, дал му много мощен конен отряд и го отпратил по живо, по крепко. Главната борба обаче занапред предстояла.

Тигранакерт не можел да издържи безпределно – а завладяването на тази нова столица щяло да сложи край на всички достижения на Тигран през последните 20 години. Силата на неговата страна се основавала на военната и политическата мощност – по тази причина нахлуването на римляните се налагало да бъде отблъснато по най-решителен метод. Арменският владетел не можел да премине към тактиката на партизанска война, както някои от другите съперници на Рим: нумидийците, лузитаните, иберите или добре познатите на Тигран празненство. Без да чака страната му да стартира да се разпада, той решил да деблокира столицата и да прекрати войната с една решителна борба. Тя се провела близо до Тигранакерт на 6 октомври 69 година прочие Хр.

Оценявайки войските на Лукул, Плутарх и Секст Юлий Фронтин оповестяват за към 14-15 хиляди бойци. Армията на Тигран, съгласно Плутарх, била 265-300 хиляди души, само че по-реални са числата, привеждани от други историци – 70-80 хиляди воини.

Първоначално битката била равна. Обаче в един миг римската кавалерия, в началото оставена в засада, уверено атакувала многочислената, само че разноплеменна армия на Тигран. Арменската войска побягнала. Портите на столицата на Велика Армения били изменнически отворени от гръцките наемници в Тигранакерт, както и от въстанали тълпи, които Тигран бил докарал от всички околности на обширната му страна. В резултат големият и богат град станал жертва на римляните и бил разграбен.

Елинистични създатели цитират данни, които приказват за огромното благосъстояние на арменската столица. Именно то разрешило на Лукул по-късно да провежда известните „ лукулови пиршества “, които изумявали неговите съвременници.

Съдбата на Митридат била трагична – личният му наследник Фарнак недоволен срещу него. Митридат бил победен и се самоубил.

Перипетиите на Тигран траяли дълго по-късно. Римляните милостиво му оставили много огромна част от неговата страна – тогавашните историци я дефинират като третата по размери и мощност страна след Рим и Партия. Последните 10 години от неговото царуване били мирни и спокойни – арменският цар Тигран Велики починал в 55 година прочие Хр. на възраст 85 години.

–